Щастливата жена е малко чудо.
Големите не са и присърце!
На малките отдала е – до дъно
душата си – и цялото сърце.
Завива ги прилежно – всяка вечер.
Във топлото легло ги гали с дъх,
приучва ги да ходят – надалече
и да попиват всеки Божи звук.
Косите им приглажда – на закуска.
Усмихне ли се – грейват небесата!
Щастливата жена е – като въздуха,
като трапчинките в лицата – на децата.
В очите и – светът се претворява,
докоснат от красивата и мисъл.
Ръка – на всеки ден с любов подава
и всичко придобива важен смисъл.
Щастливата жена е – като птица!
Недей да мислиш – ако я познаваш!
Не се залъгвай – толкова е тихо…
С ‘ сърце я докосни – и тя остава!