Смърт, не смей!

 

Студено ми е. И до кости
измръзнала потраквам зъби.
Не мога да се стопля. Зимни нощи.
В кръвта ми студ – душата вие.
Очите ми в мъгла.
Безпътица проблясва в мрака.
Дивашки ужас. Не една
проскубана и гладна сврака.
Мъгла.
Задъхва режещ въздух
гърдите ми немощни
и диря светлина.
Уви, не свети нищо още.
Без лъч огледала
изтръгнали кошмара нощен.
Пияни на света показват
лицемерно мъртви мощи.
Суета…
Такава скръб във гърлото присяда
и дебне смърт зад ъгъла в забрава.
О, где ли Любовта ранена рани ближе!
Да дойде…
В мойта Обич системи да прониже.
Да оживее… пък с мене да се свърши.
Не ща да скитам сред печал,
човешки фарс – убиващ зъл кинжал.
Боли… Усещам Любовта
зад онзи ъгъл стене омерзена.
– Ела, Любов! От мен прелей живота в теб,
но моля те, любима моя – оживей!
– О, Господи, спаси я!
– Смърт! Не смей!!!

 

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  39  =  47