Животът ми е бита карта! Спри!
Езиците отключват много болки.
Не казваш ли „Обичам те!” млъкни!
Мълча и аз. От разбирачи – стига толкова!
Не ти изнася? Хайде, бий отбой!
Не ме нервираш, става всъщност тъжно.
Животът ми играе на пилон,
а ти му ръкопляскаш заядливо.
Къде изчезна твоят поглед мил,
Това ли бях мечтала и очаквах?!
А беше всичко миг неудържим,
и в чудо и надежди бях повярвала.
Животът ми е бита карта! Спри!
Не говори, мълчи щом няма думи,
който да отключат добрини.
Мълчи,
че стана много хладно помежду ни.
