Там

Аз винаги съм там – където Ти,
в една Любов притихваш всяка вечер,
потапяш се във нея – като в стих,
а той до рими в тебе е обречен.
Във думите му – болката ти с вик,
разкъсва всеки ред и го съблича,
отдава ти се сляпо – стих във миг,
във който миг – единствен Теб обича.
И после те разказва – ред по ред,
и строфа подир строфа те белязва,
Любов във стих, и стих в куплет,
се любят под небето – като в карма.
Ти тази нощ не си заспивал – знам.
И вятърът го знае – и Луната.
Стихът се сгуши в топлата ми длан,
присви се, като точка – и заплака.

684540134c5239f844d7b448a95e86e3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

31  +    =  41