„Припознавах се над двеста пъти
в твойта риза, в твоята походка.
Питах за часа през две минути.
Хвърлях ядно камъни по котките.“
Маргарита Петкова
Като псе обикалям по улиците
и те дебна, Куче – да те хвана.
Ядосвам се. Спирам. Пуша,
и пак по петите ти хуквам – измамена.
Криеш се на нечий адрес,
и й сменяш маслото.
Стяга ме шапката, бе – келеш!
Ще те хвана на тясно!
Не било по тикви – че по кратуни.
Станала съм за резил!
Май ме подмина, а Юни ми се присмива.
/Дебил!/
Още една обиколка.
На следващата пресечка – отбой!
– Какво правиш след мене, Скъпи?
И тези цветя? Боже мой!
Търсиш ме цяла вечер?
/ Как ти отива нощта! /
– Обичам те! Добър вечер!
Да си вървим у дома!
