Фатална нощ

Захвърли ръкавиците нощта
и сладострастни устни впи във мойта шия.
Повярвах й. Съблякох си душата
и кавалерски се реших – да я прикрия.
Тежеше въздухът – като бетон,
гръбнакът му в желания проскърца.
Нощта се сля със мене мълчешком,
беляза ме до кръв – и ме обгърна.
Отдадох и се. Нека съм и в плен.
Да бъдем в сладострастен миг ранени.
С фатална нощ в леглото – и сатен,
до утре – няма да си спомням и за тебе.

Other_Side_by_artifexa

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  19  =  27