Есен моя

Приседна есента пред моя праг.
Приглади рокля, смигна на цветята.
Докосна нежно малката леха
и рано – рано затанцува с вятъра.

През капките сълзливи на дъжда
видях очите и – до дъно мои.
Приличаше на мене есента,
усмихнах се – вратата и отворих.

Направих чай, а белите коси,
в главата ми наддадоха тревога.
– Прости им, есен моя – о, прости!
За тебе съм готова и не споря!

Попита за децата – за мъжа,
за моите надежди и копнежи.
Разказа ми – за зимата, студа.
Мъдрувахме. Осъмнахме разнежени.

И дума подир дума – осъзнах,
че цял живот съм тичала след нея,
че мен дори – за миг не ме е страх.
– О, есен моя, нека ти попея.

 

11496_10151873031200865_1877754657_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5  +  3  =