Имам нужда да пиша стихове
и често не ми се спори.
Под прозореца ми никнат мигове;
светлината не ми говори.
Не издържам и миг без щастие;
пътища не чертая.
Тичам в съня си боса;
събуждам се – и ухая.
Сутрин цитирам Луната;
влюбвам се със претенции.
Събирам се в шепа лято;
искам голямо семейство.
С другите съм самичка;
целувам с въображение.
Слушам ли – се намразвам;
хванеш ли ме – съм бедствие.
Утре ми е далече;
днес не подреждам причини.
Следствията са ми банални;
имам камари от книги.
Хубавата Елена
през Менелая – до Троя
/имаш ли ме – угасвам,
пуснеш ли ме – съм твоя/.
Губиш ми ценно време,
хич не обичам завеси.
Аз съм ти забранена!
Ако повярваш – зле си.
