„Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово –
за петнайсет минути макар.“
Миряна Башева
Булевардът е приказно светъл,
срещу събота често вали.
Тук отново играят момчета,
и се раждат по залез съдби.
Тук денят все така ме посреща,
по момичешки влюбен, смутен.
Сред тълпата пълзяща насреща,
булевардът прилича на мен.
Този град замечтан както някога,
изрисуван в поезия – проза,
аз обичам и често се връщам тук,
булевардът, на моята муза.
Маргало