По пода ми – начупени моменти
и паяжини – самота.
Във всеки ъгъл – дебнат опоненти,
а в погледа им – тъмнина.
В ръцете ми умира тишината,
строшена във отсрещната стена.
Отдавна никой никого не чака –
заплашвам този извод – със война!
И скачам озверяла връз лицето му,
с юмрук разбивам грозната му мутра,
до кръв изстисквам болката в сърцето му.
Отказвам да пледирам – и напускам!
