Видов ден

Понякога се молиш за любов,
крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш.
Понякога се молиш за троха,
и лазиш за една прашинка смисъл.

Понякога мечтаеш за небе,
а вътре в тебе адът порти прави,
през тях нахълтват черни бесове,
и даже Бог във този миг те мрази.

Понякога пристига Видов ден,
и този, на когото си се молил,
започва да крещи с душа, с’ сърце
да го обичаш, и за прошка лази.

Понякога, в такива дъждове,
когато си удавил всичко свято,
си тръгваш безразличен, като мен,
без спомен от едно далечно лято.

Маргало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3  +  5  =