В този свят – нелогичен по женски
и по мъжки суров и студен,
задушен от тегоби човешки
аз те викам – ти викаш ли мен…
Колко още години по – толкова
посред зими – и жарки лета
насред всичкото още по – толкова,
ще те викам без име в света.
Накъде да завия след утре…
Ако знаех къде си сега,
бих се втурнала в ранното утро,
бих подала във мрака ръка.
В този свят нелогичен по – толкова
и на „ента“ студен – на квадрат,
самотата е бич – стига толкова,
аз те викам,
нима не е знак?!
