Здравей, Самота

Не идвай при мене красиво момче,
след нощи безсъни и чужди ръце.
Ще те просна в калта
и окото ми няма да мигне.
Запомних те – „сиво“ е твоето име
и мрачно и болно – измама и прах,
едва те дочаках – едва не умрях.
Защо ме разкъсваш красиво момче,
ти в нощите хладни дори не дойде.
Дали те обичах… За тебе ли пях…
О – моля те,
смешно е.
Тръгвай,
едва те познах.
Здравей, Самота!
Аз съм твоя!
Сега и завинаги…
Моля, прости!
Така е студено приятелко,
ти ме гушни.

cold_november_by_debbysh-d329wxw

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

63  +    =  65