„Абе – Мишок, ти знаеш ли че имаш страшни очи!“
Чаровен си.
О – Боже, и неповторим!
Потаен, умен – манипулативен.
Умееш да играеш – виж го ти.
Играта си я бива! Убеди ме.
Начетен си.
И мъркаш мъдро – с нежен глас.
Мишоците подскачат покрай тебе.
Победата над мишия капан,
дали наслада ще ти донесе овреме.
Подсмихваш се.
Ти лиги точиш – те танцуват.
„Специални“ са за теб – каква печал.
Една през друга мишките лудуват,
и мислят си, че ги обича котка. Жал!
Омръзна ти?!
Нима?! Туш биеш и на края,
опашките им връзваш със конче,
навиваш на пръста си ловко пая
и ги излапваш милите – по две.
