Мирис на съдба

 

Лежа разбита на парчета,
а слънцето и днес изгря.
Това, което премълчаваш
има мирис на съдба.
Няма повече да бягам,
хайде говори.
Така е тихо пред раздяла,
едва цигарата дими.

537249_3490096707378_1184928827_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

65  +    =  69