Разстрел

 

Нямах време да те наобичам.
Целувах, като пред разстрел.
В един миг ти се вричах –
следващият от мен те беше взел.

Нямах право на съд, на защита.
– Виновна! Две крачки в страни! –
отсече мигът без да пита.
Ръцете нагоре!

/прости…/

10151988_620965117972915_499229711591386413_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

64  +    =  72