Заспал до мен във топлото легло,
дъхът му – ми рисуваше Земята.
Земя – покълнала с Любов в нощта,
Земя – готова да роди децата ми.
– Ти хладна нощ, довела го при мен,
къде ти беше ми кажи ума?
По дяволите! Искаш ли със теб,
да го събудим чак на сутринта?
На прага й – в очите му денят,
ще му направи истинска магия –
при мен да се завърне вечерта,
в ръцете му отново да се скрия.
