Любовта ти пред мен със провиснал хастар,
вплела крак върху крак и сълзи на ревера.
Кашля сухо и дръпва от цигарата с яд,
зад тилът се почесва и сърдито ме гледа.
Плюмчи пръст и разгръща на раздялата края,
доказателства търси – хвърля гневно око,
на кантара ги тегли – смята, вади – събира,
а сценарият тъжен е потънал във смог.
Пали втора цигара – вечерта се прегърбва,
часовете тежат – пада в клепките нощ.
Виж – предлагам да тръгваме. Любовта ти ревнива
се опитва със мен да лавира на нож.
Обуздай я, за Бога! Тази книга приключи.
Съжалявам, обичах я – всичко свърши. Върви…
Наметни и палтото. Хайде ставай – осъмнахме.
Изгаси и цигарата…
Някой ден ще прости…
