Във дланите ми Господи ли си,
или в косата ми си се присвил на завет?
В очите ми дълбоки ли седиш,
с’ сълзите ли течеш така отчаяно?
Във този миг със мен ли си, кажи?
Отвътре чуваш ли ме как те викам?
А мислите усещаш ли, или
все още не познавам твоя ритъм?
Проклет е всеки дъх, ако без Теб,
се рее ялов във Всемира!
Защо през болката на моите гърди,
аз тебе Отче, все в нощта те диря?
Недей мълча те моля, не сега!
Изгубена съм Татко, не намирам
в живота си утеха, топлина,
вратата на сърцето си разбила съм,
оставям я да зее, като мен,
тъмата иде, в къщи ще приседна,
ако простиш ми Боже, и свещен
решиш да поговоришс мене, тленната.
