Дни за тайни

Имам си дни за тайни,
просто са те и аз –
мълчим в тишината безпаметно
и всичкото всичко е в нас.

– След птиците има ли ято,
искрите къде тихо спят,
остава ли огън след любене
във светлото влиза ли мрак?
В морето бушува ли огън,
звездите потъват ли в прах
мечтите превръщат ли спомена
отново в мечти, после пак?
Ръцете му имат ли думи,
които насън ми шепти,
дъхът му сърцето ми чува ли
и как се улавят съдби?
Снегът ми дали го пронизва,
дали е герой в нечий филм,
ако сега го настигна –
мигът – би ли мИ подарил?
Ако сега го погледна 
може ли да разбере,
че ако само премигна –
веднага ми става небе…
И ако днес го пропусна
пред зоркото си око,
довечера ще го чакам будна
в топлото си легло.
Имам си дни за тайни,
просто са те и аз –
мълчим в тишината безпаметно
и всичкото всичко е в нас.

47794_487294661336271_1834841010_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7  +  3  =