Очите ти… разбираш ли – или,
те – имат силата да ме удавят.
Спаси ме с тях в морето – от лъжи,
не спирай да ме гледаш, че забравят.
Не спирай да ме искаш – със сърце,
дори ръцете ти връз друга да римуват
поезия – родила се в небе,
в което мойте устни си целувал.
Не спирай да ме искаш – даже в нощ,
през стъпките ти – вплела самотата,
привикай я в дуел и сам – на нож
и докажи, че аз съм свободата ти.
Към мен не спирай нивга да вървиш,
пръстта насилвай с крясък под краката си,
върви – дори кошмарно да боли,
прескачай през тъгата и оттатък.
Години през съдбата ти – войни
да са заченали – да те поробят,
не спирай в мен да вярваш – и помни:
при себе си те чакам и си спомням –
очите ти… разбираш ли – или,
които имат силата да ме удавят,
са мойто верую, душа, надежда – стих,
аз само тях обичам и желая!
