Цяла орда от звуци с дъжда
поздравява заспалия град.
Аз ги слушам и още не спя.
Пее стряхата – пее нощта.
Не – не плачат. И нищо, че дъжд
върху тях се изсипва безструнно.
Аз го чувам – мажорен етюд
над света затанцува безлунно.
Утре – сутрин един полутон
ще събуди градчето заспало.
Ти ще чуеш ли този акорд,
свит на топло до моето рамо.
Спи сега, Принце влюбен от моите сънища,
ще разказвам за теб на дъжда,
пеещ нежно – на нашата улица.
