Готова съм

Ще се стопявам тихо и безследно
от влагата по устните ти в мен.
Ще бъда бяла – чак до много снежно,
а ти ще си грехът ми забранен.
Ще бъде все едно дали съм жива,
когато влезеш в мен – ще ослепея.
Ще ме целуваш – като за последно,
под стръмния ти пулс ще онемея.
Ще ме четеш задъхано – на срички,
по мене ще нахвърляш с пръсти рима.
Нали е лудост – карма! Съкровено!
Нали е обич – нека да Те има.
Такава нежност само се мълчи,
отдаваш се до дъно и изгаряш,
не питай може ли…

Изпий ме – със очи…
Готова съм – желая те.

Признавам…

407030_494016103997460_1174842778_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

72  +    =  78