– Помощ! 112?
Принцът ми каза, че не съм принцеса.
Животът ми пропадна на а’ мнайсет…
По дяволите, чудесата къде са?
Никога не е боляло повече,
сънищата се разбиха с трясък,
Алиса била измишльотина,
а страната и́ – на куково лято /че и оттатък/.
Само принцесите ги будели с целувки,
звярът дори бил по-красив
и чакал от друга милувки.
Небето изревава надеждите ми,
оня, срещу мен, си събира във сака одеждите…
Счупено ми е – избягаха цветовете!
Като всяка грозна истина
оставаме с нея накрая двете,
и някаква тъжна обреченост
да не помниш даже кой си,
нито закъде си тръгнал,
а да крещиш зад гърба му бездумно:
„Мой си… по дяволите… мой си…“
