Тя идва във живота посред нощ,
когато мъжките ти страсти се бичуват.
Жената със фалшиви имена
ще влезе в раните ти – без да се събува.
„Единствен“ бързо ще те нарече.
За нея ще си „първи“ и „последен“.
С фалшивост тръпката ще съблече,
със истините „праведност“ ще пали.
Дъхът й ще ухае на лъжа.
Но ти ще пиеш…
Сладка е отровата.
Трохите ще присядат – до една
и ще кървиш в лицето на природата.
Отломки от небе и къс звезди,
безплодната Луна залъгват хладно,
и няколко пътеки във мъгли,
преливащи от пустото във празно.
Дъждът отчаян нервно си отива –
налагащ раните си с риванол.
Усещане за есен – и коприва
и осъзнаването, че си много… много гол.
