Знам – утре мене ще ме няма.
Ще зреят пак в полята семена.
И хора ще вървят в света по – двама,
ще се прегръщат силно след това.
Не ще позная твоите очи,
които нощем шарят по звездите,
в очакване да видиш мен. Нали?!
Или пък – не. Прощавам – и не питам.
Не питам за мечтите ти – без мен,
които все така ще греят ясно –
в небето на разцъфващия ден,
и ще очакват бъдещето по – прекрасно.
Сега съм тук. До твоите гърди
отглеждам най – горещите си страсти.
До теб се будя – малко ме боли,
че утре няма да съм твоето щастие.
