Обичам да си пийна у дома.
Ракийка – две, и биричка студена.
Не съм богоизбрана със крила,
в семейство на селяци съм родена.
Обичам да мълча след дълга нощ.
Да спя до обед – работа не искам.
Не съм родена да съм рицар, вожд.
Покривам се на завет и не пискам.
Обичам да е лесно – и от раз,
това, което искам да го имам.
О, ангел аз не съм! Изобщо Вас
разбирам днес – направо Ви убивам.
Но по-добре така. Съдбовна нощ!
След втората ракия си признавам;
Да, лоша съм – на „пъти“, за разкош.
Засрамвам се – и мигом обяснявам!
И първо ще ви кажа, че ако
гореща болка силно Ви задави.
В гърдите, ако легне страшно зло,
и мислите най-черното ощави:
веднага адресирайте до мен,
изплашените си човешки вопли.
Ще бъда на мига при Вас, за ден,
сърцето ще Ви стопля, за да помни;
да, лоша съм – признах, за кой ли път!
Ранявам не от упор – от „веднага“,
но има ли човешка нужда Тук,
отивам първа, браня – и оставам!
