Как всеки ред, със който е белязал
до рани листите, и в рими те е любил,
за тебе е запалил всъщност мрака,
и с плач ти е разказал всяка истина.

Когато ме изгубиш ще усетиш,
че ти си бил едничката причина,
достойна да даде живот навеки
на мен – поета,
след когото ще те има.