Когато – тогава

 

Когато по очите ти се спусне
частичка от изопнатия мрак,
и вените прелеят празно в пусто,
а самотата стане роден брат.

Когато дишаш, а в гърдите ти циклони
завихрят безпощадно всеки миг,
и щъркелите вятърът догонят,
напуснали гнездата си със вик.

Когато се изгубиш без посока
в ревящото гъмжилото на града,
пчелите ако спрат да сбират сока,
нечути от хербарийни цветя.

Ще чакам…
Теб – Една на милиони,
на дъното на твойта самота.
Ще бъде Ден – по Божиите закони,
и много, много, много Светлина.

tumblr_m2a92f1BVc1rqffayo1_500

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4  +  3  =