Когато по очите ти се спусне
частичка от изопнатия мрак,
и вените прелеят празно в пусто,
а самотата стане роден брат.
Когато дишаш, а в гърдите ти циклони
завихрят безпощадно всеки миг,
и щъркелите вятърът догонят,
напуснали гнездата си със вик.
Когато се изгубиш без посока
в ревящото гъмжилото на града,
пчелите ако спрат да сбират сока,
нечути от хербарийни цветя.
Ще чакам…
Теб – Една на милиони,
на дъното на твойта самота.
Ще бъде Ден – по Божиите закони,
и много, много, много Светлина.