Танцува неделята
по паважа на жълтия град;
самотата в ъглите е седнала
и кафе си поръчва с цигара;
през дима се промъква
усещане за жена;
отброява секунди последни
дъхът в светофара.
Кресва мигащ сигнал
от окото на градския тигър,
Любовта през платното се стрелва,
като котка от някакъв филм;
самотата изгася цигарата
и тръгва след Нея лениво,
а паважът се гърчи от ревност –
и завижда на мръсника: – Дебил!
Зад ъглите разголени страсти
се прецакват и хвърлят залози;
тротоари към тях по корем
се промъкват, да заемат место;
всяка фибра във жълтия град
затаила е дъх, и понятно е;
Любовта ще се срещне със Него
и ще станат Едно.
Тя се шмугва през хората
неподвластна на миг, без причина
без да знае изобщо,
че я следва съдбата във гръб;
наближава контура на ъгъла;
самотата я спира;
– Извинете, познавам ли Ви?
Или Ви бъркам със друг?
