„Замеряш“ ме с „любов“. Аз зъзна. Шест.
И нищо не разбирам, явно луда съм.
Усещам края на една епоха,
а ти ме стреляш с думи. Колко мило!
„Замеряш” ме със израз на Стайнбек.
На изток съм от рая явно – свиквай.
Борбата между нас – въпрос на чест,
каляската отдавна стана тиква.
Отвръщам на борбата във кордон;
сърцето ми отпред, душата с нея.
Пределът идва – видов ден;
„замеряш“ ме с „любов“, а аз треперя.
Наметвам шала. Бързо мина шест.
Трамвайната мотриса е причина,
да се предам – въпрос на чест.
Печелиш всичко. Мат ли съм?
Разбирам…
Маргало