Мое нежно и тихо момче,
как без тебе, кажи да заспя.
Тъмнината с нощта се целува,
а звездите ревнуват с тъга.
Всеки хълм се докосва с небето
и разлива по синята гръд –
вечността си отвъд Битието.
Мое тихо момче, аз не спя.
Аз не спя и съм толкова твоя,
че мечтая светът на ръцете ти.
По малиново време жадувам –
да се сгуша на топло в сърцето ти.