Когато много, много ми се спи,
а ти ме искаш страшно, страшно лудо
и шепнеш думи тихо на език,
от който става някак си дълбоко.
Когато тялото ти жадно тръпне в сок,
а устните ми парят и узряват,
с очакващи ръце и влюбен глас,
сънят ще разтопя и ще остана.
А ти ще дишаш някъде във мен,
Луната ще ме слее до прозрачност,
мигът ще се напие и смутен,
ще се стопи в ръцете ни безгласно.
По тънките презрамки на нощта,
покорно ще възкръсва нещо живо.
Два пътя има „Той“ и „Тя“,
а другото е зажадняло синьо.
И нещо ще напомня, че е ден
по блясъкът във моите зеници,
но ти ще спиш блажено свит до мен,
а някъде ще пеят страстно птици.
