Праведно

Когато много, много ми се спи,
а ти ме искаш страшно, страшно лудо
и шепнеш думи тихо на език,
от който става някак си дълбоко.

Когато тялото ти жадно тръпне в сок,
а устните ми парят и узряват,
с очакващи ръце и влюбен глас,
сънят ще разтопя и ще остана.

А ти ще дишаш някъде във мен,
Луната ще ме слее до прозрачност,
мигът ще се напие и смутен,
ще се стопи в ръцете ни безгласно.

По тънките презрамки на нощта,
покорно ще възкръсва нещо живо.
Два пътя има „Той“ и „Тя“,
а другото е зажадняло синьо.

И нещо ще напомня, че е ден
по блясъкът във моите зеници,
но ти ще спиш блажено свит до мен,
а някъде ще пеят страстно птици.

1654153_865528356827766_353514275_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  18  =  24