„както щипе от срам пациент,
осъзнал, че е гол“
Николай Милчев
Плътта ми си говореше с духа,
вторачена в очите му красиви.
Надяваше се да открие брод,
прелиствайки сезоните горчиви.
Старееше под синьото небе,
и дишаше годините на срички.
Приличаше на щърбаво поле.
изфъкано от врани – до трохичка.
Залъгваше се цял живот плътта,
препечена от мъка на тепсия.
Започнала да щипе – осъзна,
че без душата Бог ще я “ убие „
