Монолог

„както щипе от срам пациент,

                      осъзнал, че е гол“

                              Николай Милчев

 

Плътта ми си говореше с духа,
вторачена в очите му красиви.
Надяваше се да открие брод,
прелиствайки сезоните горчиви.

Старееше под синьото небе,
и дишаше годините на срички.
Приличаше на щърбаво поле.
изфъкано от врани – до трохичка.

Залъгваше се цял живот плътта,
препечена от мъка на тепсия.
Започнала да щипе – осъзна,
че без душата Бог ще я “ убие „

397661_447053512027053_652832911_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  23  =  32