Господи,
аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето – в двора съм, на колене,
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до Твойте врати,
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах –
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна – като танц на дервиш,
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене – като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си – ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.
