На мен ми беше рано да се влюбя,
везната ми отчиташе погрешно.
Все още вярвах в принцове и приказки,
до степен да не вярвам в нищо грешно.
За него беше късно да се влюбва,
пласира ме престъпно, като кражба.
Погледна ме с безизразно неслучване,
увисна с нещо смугло, че съм важна.
Оказа се маскиран, като дом.
Юдейски Ирод, проповядващ святост.
Ромео, молещ за любов,
а всъщност зима, със лице на лято.
На мен ми беше рано да се влюбя,
но явно време бе за взрив в сърцето ми,
дотам, че взех да вярвам в пеперудите,
във малките неща и във поетите.
Дотам, че нямам сили да линчувам.
Дотам, че засадих две вишни в двора.
Дотам, че мога и сама да се бичувам.
Защо да ме бичуват разни хора?
P.S. Или пък не, може би са се влюбили, като тези ТУК
