Както писах на страница си във фейсбук тази сутрин, събудих се с мисъл за захаросани ябълки на клечка и оттогава не мога да спра да мисля за тях.
Напомнят ми за детството и панаирите на село, когато дядо ме водеше в центъра и ми купуваше захаросани ябълки от натруфените до горе с лакомства и играчки сергии, докато гостите вече се събираха вкъщи при баба, която пържеше камари с кюфтета и разни други лакомства, а топлият селски хляб вдигаше пара до Бога. С дядо се прибирахме след няколко обиколки по въжените въртележки, картонено пищящо коте, което като го стиснеш издава смъртоносно опасни звуци, мъничко бинокълче, през което се виждаха куп цветни стъкълца, докато го въртиш измежду пръстите си, и разбира се – в изцапаните ми до червено от ябълките ръце и уста, най-огромният сладък розов памук на света, който лапах с наслада и благоговение, все едно е едничкият смисъл на живота ми. Но то си беше така. Селски хляб, ябълки и захаросан памук, петте куки на баба, терлиците, елечето на шарени квадратчета, филията с олио и червен пипер. Смисъл, та дрънка! Ех…
Разрових се и намерих рецепта, не съм я правила, но ще опитам. Явно есента ме разнежва. Ако някой има опитност и изпробвана своя рецепта бих се радвала да сподели.
Необходими продукти:
300-400 г захар
10 червени ябълки
няколко капки оцет
Начин на приготвяне:
1
Захарта се разтваря в около 300 мл вода (трябва да „плува“ във водата). Загрява се на бавен огън, за предпочитане в меден съд. Когато захарта започне да се разтваря, се прибавят няколко капки оцет.
2
Ябълките се забождат на шишче и се потапят в сместа. Подреждат се в намазнен с олио съд, за да не залепнат.
3
Съвет: За да се провери дали сместа е готова, няколко капки от нея се капват в студена вода. Ако се чуе пукане, това означава, че захарта е започнала да се „събира“.
