На сляпо

 

Мъжът и се връщаше късно
след дългия ден уморен.
А тя беше дама със лустро,
облечена в „Коко Шанел“.

Несретникът с пот на челото
трошеше живота проклет.
Жена му – река сред ждрелото,
осмисляше сивия ден.

Комшиите с’злост го нападаха,
когато се връщаше вечер:
– Как може, кому е притрябвала
такава жена бе, човече!

Отруден, прегърбен и мръсен,
изплюваше жълтия фас.
Изкачваше стълбите свъсен:
– Глупци, я мръднете бе. Пас!

Отваряше тихо вратата
и там, сред антрето познато,
целуваше нежно жената,
която обичаше сляпо.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9  +  1  =