Мъжът и се връщаше късно
след дългия ден уморен.
А тя беше дама със лустро,
облечена в „Коко Шанел“.
Несретникът с пот на челото
трошеше живота проклет.
Жена му – река сред ждрелото,
осмисляше сивия ден.
Комшиите с’злост го нападаха,
когато се връщаше вечер:
– Как може, кому е притрябвала
такава жена бе, човече!
Отруден, прегърбен и мръсен,
изплюваше жълтия фас.
Изкачваше стълбите свъсен:
– Глупци, я мръднете бе. Пас!
Отваряше тихо вратата
и там, сред антрето познато,
целуваше нежно жената,
която обичаше сляпо.
