Бе най-добрият! Сред всичките – до днес!
Единствен Той успя да разпробие
сърцето ми – бездумно и без жест.
Запали светлината и отмина.
Не можех да деля. Не бях предател,
но станах в онзи миг, защото Той
не биваше да бъде обожаван
от този свят! Та Той е само мой!
И стана нощ. И всичките огньове
запалих без вина – почти със гръм,
и с факли любих сенки и разколи –
отдавах блудна женската си гръд.
Нощта сервира чаши със отрова –
бях жадна. Господи, как пих!
Насладата усетих, като манна.
Прописах стихове. Душата си пребих.
Бе най-добрият! Сред всичките – до днес!
На кръста ме разпъна за разпятие.
Прости ми тайно. Аз не си простих – в протест.
И е на педя обич – за проклятие!