Не съм неповторима! О – не съм!

Не съм неповторима! О – не съм!
Мен всеки грях до зъби ме познава,
и косвено равнява се по мен,
крещящ до писък в горната октава.

Не съм неповторима! Не – не съм!
По голото ми тяло зеят рани
от удари нанесени насън,
които със душата си запалих.

Изцапано е моето сърце
с кръвта на много обичи пребити.
Душих ги със вина, с лъжи, с ръце,
заравях ги в калта и ги отричах.

Не съм неповторима! Хей – не съм!
Повтарям грешки, за да съществувам.
Не съм неповторима, или съм…
Реално ли е, или се сънувам…

Маргало

portrait038

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  39  =  45