СЪДЪРЖАНИЕ

Не съм неповторима! О – не съм!

Не съм неповторима! О – не съм!
Мен всеки грях до зъби ме познава,
и косвено равнява се по мен,
крещящ до писък в горната октава.

Не съм неповторима! Не – не съм!
По голото ми тяло зеят рани
от удари нанесени насън,
които със душата си запалих.

Изцапано е моето сърце
с кръвта на много обичи пребити.
Душих ги със вина, с лъжи, с ръце,
заравях ги в калта и ги отричах.

Не съм неповторима! Хей – не съм!
Повтарям грешки, за да съществувам.
Не съм неповторима, или съм…
Реално ли е, или се сънувам…

Маргало

portrait038

Show Buttons
Hide Buttons