Не спирай да ме искаш със сърце,
дори ръцете ти връз’ друга да римуват
поезия – родила се в небе,
в което мойте устни си целувал.
Не спирай да ме искаш даже в нощ,
през стъпките ти вплела самотата,
привикай я в дуел и там – на нож
и докажи, че аз съм свободата ти.
Към мен не спирай нивга да вървиш,
пръстта насилвай с крясък под краката си,
върви – дори кошмарно да боли,
на края на света ще съм съдбата ти.
Маргало
