Да си ми верен
и да ме помниш!
Нощем по други не тичай.
Няма ли бряг –
да се молиш,
чужди очи не обичай.
Дойда ли тъжна –
не питай.
Радост ли е – прощавай,
болката с мен не наричай,
лошо ли е – забравяй.
Път ли е –
няма без мене.
Тръгнеш ли – с клетва те стигам.
Дума на две –
да е бреме,
само със чест ме постигай.
Мой ли си –
всичко ти искам,
ризата и остена,
ако решиш, че ти стиска –
АЗ СЪМ ЗА ТЕБЕ РОДЕНА!
