О, няма начин да се срина!
Отдавна аз съм просто шепа прах.
През хиляди пожари съм преминала.
Горях на клади. Ето ме! Успях!
Достигнах дъното съвсем сама.
В катрана черен лазех и не молих.
Залюбих тъмното, в гръдта му спах.
О, няма начин да ме нараниш. Не можеш!
Не можеш да почерниш, като мен,
дори и най-греховните си вопли.
До там се стига сам – обезверен.
Той – дъното на пъкъла ме помни.
Играхме с него двама на белот.
Раздавахме, залагахме, на края –
реших, че Светлината ми е дом,
в казана скочих, а от там – във Рая.
А Раят се оказа, като мен.
Не вярваш? Пробвай! Казвам ти – опитай!
До дъното щом стигнеш омерзен,
от черното възкръсваш и отлиташ!
