Не вярваш?! Пробвай!

 

О, няма начин да се срина!
Отдавна аз съм просто шепа прах.
През хиляди пожари съм преминала.
Горях на клади. Ето ме! Успях!

Достигнах дъното съвсем сама.
В катрана черен лазех и не молих.
Залюбих тъмното, в гръдта му спах.
О, няма начин да ме нараниш. Не можеш!

Не можеш да почерниш, като мен,
дори и най-греховните си вопли.
До там се стига сам – обезверен.
Той – дъното на пъкъла ме помни.

Играхме с него двама на белот.
Раздавахме, залагахме, на края –
реших, че Светлината ми е дом,
в казана скочих, а от там – във Рая.

А Раят се оказа, като мен.
Не вярваш? Пробвай! Казвам ти – опитай!
До дъното щом стигнеш омерзен,
от черното възкръсваш и отлиташ!

1610851_676432849137246_7756792090340650197_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1  +  6  =