Понякога да губиш е Съдба!

 

Какво като си млада и красива?
О, Боже мой, и аз такава бях.
Какво се перчиш, като с висша сила.
И аз я имах! Леле, как живях!

Не ме разсмивай с погледа си влажен,
и с тази плът преляла дибидюс.
Какво го гледаш сякаш е прокажен.
Да, с мене е! Това е моят мъж!

Прощавай, не ме плаши силиконът,
и тунингът ти – сините очи.
Това, което имаш е тревожно, за майка ти.
За мен не е! Прости!

По бръчките ми можеш да познаеш,
победите ми в този свят широк.
В децата ми – о, Господи ухаят,
мечтите ми реални – до живот!

Какво като си млада и красива,
това не е билет за вечността.
На него аз съм, вярвай ми, по-мила,
от твоята преляла суета.

Не искам да те уча да обичаш,
животът ще се справи сам с това,
Момиче тъй красиво – не отричам,
понякога да губиш е Съдба!

1a8e5bb6e9cd35d70c878700da5371a3

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  67  =  72