Лодкарю, ти преплува моя бряг,
където и да бягаш, ще е близко.
Навлезе в най-сакралния ми свят,
изричайки насън, че си единственият.
Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри!
Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“
Обратното на Обич – е Боли,
а после тихо плаче даже Господ.
А после идват черни дъждове,
сънуваш дни, а нощите са заем,
и няма да си спомняш за небе,
обратното на нежност – е покварен.
Обратното на юли – е мъгла,
обратното на дом – смъди от плява.
Лодкарю, там напред е тъмнина,
на края на „Ела“ –
е „Заминавам…“
