Какво ми се перчиш, като петел?
От вчера се святкаш и лаеш.
Не си бил щастлив. Ми – добре,
вратата отляво я знаеш.
Опитвал си казваш – с добро
със мен да говориш, но явно
не съм те разбирала – с’ зло
към тебе съм тръгвала ядно.
Децата подкрепяли мен,
и в тях не си виждал опора.
Настройвам ги значи. Кретен!
Махни се – със теб не говоря.
И как да говоря кажи,
когато за толкоз’ години,
върху ми изсипваш вини
и търсиш във мене причини,
за болката – дето стаена
в очите ти виждам отдавна.
Любими, отмина май времето
на нашата обич безславна.
Предлагам ти двамата с теб
да помълчим за минута.
Раздялата тегне навред,
не и пожелавай: „Наслука“.
Не и опонирай – мълчи!
Не и давай хляб – да не знае,
че трудно е. Знам, но нали
със теб се заклехме: „До края“.
