Остаря ли, Любов?

 

Какво ми се перчиш, като петел?
От вчера се святкаш и лаеш.
Не си бил щастлив. Ми – добре,
вратата отляво я знаеш.

Опитвал си казваш – с добро
със мен да говориш, но явно
не съм те разбирала – с’ зло
към тебе съм тръгвала ядно.

Децата подкрепяли мен,
и в тях не си виждал опора.
Настройвам ги значи. Кретен!
Махни се – със теб не говоря.

И как да говоря кажи,
когато за толкоз’ години,
върху ми изсипваш вини
и търсиш във мене причини,

за болката – дето стаена
в очите ти виждам отдавна.
Любими, отмина май времето
на нашата обич безславна.

Предлагам ти двамата с теб
да помълчим за минута.
Раздялата тегне навред,
не и пожелавай: „Наслука“.

Не и опонирай – мълчи!
Не и давай хляб – да не знае,
че трудно е. Знам, но нали
със теб се заклехме: „До края“.

64742_1556103474608826_4440105320976563656_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

49  +    =  54