„Ти ме повика, Живот!“
Михаил Белчев
Ти ме повика, Живот!
Със огромна Любов ме посрещна.
Ти ми даде надежда – покров,
и сърце ми дари да прогледна.
Ти ме вика в’ вселенската шир,
дълго моето име изрича,
в Битието ме кръсти „Любим,
син – Eдинствен, за радост и приказ!“
Подари ми небето, Живот,
птици прати да пеят за мене,
всеки ден, всеки час, с благослов,
аз пулсирам във твоите вени.
Че за тебе, любим мой Живот,
до последния дъх – и до Бога,
ще живея в Светлина и Любов,
Да пребъдваш Живот! Аз го мога!
