Луната седна да почива на комина
извила рог с’ звездите на раздумка,
сред погледът и влюбен във нощта
запърхаха крилата на светулка.
А тя ги стрелна нежно със щурци,
по женски се усмихна – и в небето
от радост заваляха куп звезди
и сбъднати желания се врекоха.
Над тишината лятото се скри
и влюбено заслуша ветровете,
листата затанцуваха туист,
тревите се отдадоха на елфите.
Часовникът удари полунощ,
стрелките му целунаха безкрая,
жабокът вече не е грозен – лош,
принцесите са влюбени накрая.
