Аз не умея да бъда добра, като другите,
просто понякога ми се получава.
Не украсявам със цвят пеперудите,
лоша съм и си признавам.
Нощем крещя, а сюжетните линии
на Любовта ги прескачам.
Женските кризи не са моя работа,
криза съм аз и се плача.
Сутрин се будя със главоболие,
и не съм расла в саксия.
Падам от всякаква траектория,
нервна съм и не крия.
Аз не умея да бъда посока за другите,
камо ли извор на обич.
Често задръжките хвърлям във огъня,
пуша и се тревожа.
Спя във чаршафи от липси на бедствие
и ми е много познато,
нощем да срещам страха връз нозете си
с черно лице грубовато.
Аз не умея да бъда добра, като другите,
мога да го призная;
най-дългите зими започват и свършват
в ръцете ми…
Да ти разкажа ли края?
