Говори ми се…
С теб ми се говори,
а знаеш, че обичам да мълча,
но тази нощ е толкова разголена
и тихото ранява и плътта.
Секундите са сграбчили небето ми,
под него – обетована земя,
крещят за помощ даже ветровете ми
и суша е целунала пръстта.
Навсякъде потънало е в мрак,
животът е борба на пресекулки,
но само ти познаваш този свят,
със теб ми се говори – без преструвки.
Не мога да издам и звук дори
от крясъците дето вътре в мене
не млъкват. Боже, опази,
и полудявам някак си без време.
Но само ти държал си със ръце
небето ми преди да се продъни,
обличал си сърцето ми с’сърце
и тихо сме се топлили без думи.
Говори ми се…
С теб ми се говори,
навярно имам нужда от любов,
като слепци със пръсти да се любим,
навярно имам нужда от ЖИВОТ.
